РАЗТЪРКА̀ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; разтърка̀лям се, -яш се, св., непрех. Само мн. и З л. ед. За голям брой, обикн. кръгли предмети – разпръсвам се с търкаляне някъде, във всички посоки. Из дерето се разтъркаляха камъни. Д. Бегунов, ГВ, 28-29. Стотинките се разтъркаляха със звън по тротоара.